Къде ли водят пътищата чудни,
когато си едва на пет години? –
До някоя ливада с пеперуди?
До някоя черешова градина?
До някоя лоза със златен грозд?
До някоя чешма с корито синьо?
До песента на някой дрозд?Вървят, звънят
от топъл детски смях,
земята правят шарена, голяма.
А най-прекрасният от тях
ни връща час по час при мама.
Надя Кехлибарева