Агресивните деца

Възпитание през първата година

От какво се нуждае бебето?

За детето е важно връзката му с родителите да има приятелски, топъл характер, то да расте в позитивна атмосфера. Това не означава, че възрастните трябва винаги да се усмихват и да са мили, когато не им е до това. Ако вие се усмихвате, а вътрешно врите от гняв, това неминуемо ще бъде забелязано от детето и то може да изпита несигурност. Взаимоотношенията Ви с него трябва да бъдат честни и неподправени. Случва се понякога родителите да са изнервени и ядосани. Но ако това са постоянни състояния, има опасност да се разруши връзката родител – дете и този проблем впоследствие да се задълбочи. През първите шест- осем месеца бебето се нуждае в своята безпомощност от постоянно усещане, че не е само, че някой се грижи за него и е защитено. Тъй като то спи много, трябва да помислите къде да поставите леглото му. Добре би било в междинните фази на събужданията бебето да спи там, където сте и Вие или на такова разстояние, което позволява при събуждане и проплакване да можете бързо да отидете при него и да го успокоите, с което да му покажете, че не е самичко Също и през нощното събуждане е добре бебето да е близо до своите родители. В случай че това поражда неудобство и напрежение, би могло да се помисли за отделна стая, подредена с любов за малкото, в която то да заспива без страх. Този опит може да се предприеме обаче едва след 8-месечна възраст, когато детето има развита до известна степен двигателна активност, т.е. щом вече не се чувства така безпомощно.

Когато Вашето бебе плаче, това не винаги означава, че е гладно. Вземете го в ръце, успокойте го най-напред с нежен допир. Телесната близост, милването, нежните масажи са много важни преживявания за малкото дете. Ако то не се успокоява от това, потърсете други причини за плача му. Едва след като и това не помогне, му дайте храна. Не е добре при всеки плач да му тикате шишето с мляко в устата. Ако детето добие навик при всяко неразположение да бъде успокоявано с храна, това може да се окаже причина по-късно за смущения в храненето и наднормено тегло.

 

Как да поставяме правила и ограничения на детето, когато прави бели?

След 8- месечна възраст детето развива бързо двигателната си активност. Лазенето и прохождането го правят мобилно. Това е възрастта, в която е нужно на детето да се показва докъде се простира неговата свобода. То неволно прекрачва общоприети правила и навлиза в непозволените граници на другите хора.

Пример: 11-месечно дете драска с количката си по масата в хола. То се радва на произведения стържещ звук, но от гледна точка на майката това е неприемливо, защото се похабяват мебелите. В случая детето прекрачва границите на допустимото. Тя отива веднага при детето си, кляка до него, хваща му ръцете, поглежда го в очите и му казва: „Аз не желая ти да си играеш с количката върху масата, защото ще я надраскаш.11 След това го хваща за ръка и го отвежда в друг ъгъл на стаята, слага го да седне на килима, където то може да продължи играта си с количката.

По този начин майката с прости думички, от позицията на Аз-формата( 1 л. ед.ч.) изразява своето несъгласие с поведението на детето. Тази реакция е много по- добра, отколкото критичните изявления от рода на „Ти не трябва да правиш това!“ или „Ти си лошо дете!“. Подобно поведение от страна на родителите изгражда дистанция между тях и детето. Макар че детето не разбира все още в детайли думите, то усеща много добре какво означава този раздразнителен тон. Но въпреки това е необходимо,когато ограничаваме децата с възпитателна цел, да им обясняваме и с думи. Тези думи трябва да бъдат, доколкото е възможно, изказани с приятелски тон и да съдържат ясен текст: “Не!”.

В горния пример майката веднага прекъсва проблемното поведение на детето, като обаче му предоставя алтернатива – то да продължи да изучава възможностите на количката си върху килима. По този начин то научава, от една страна, че неговото действие не се приема от майка му, а от друга страна, че тя приема неговото занимание и стремеж към изпробване. Възможно е да последва фрустрация* на детето вследствие тази намеса на възрастния, при която то да започне да се гневи и плаче. Ядосаното дете не е лошо, а безпомощно дете. Правилната реакция на родителя в тази ситуация е да вземе детето на ръце или в скута си и да му обясни с думи защо е необходимо то да направи това.

 

Възпитание през втората и третата година

Как да разговаряме с децата си?

С нарастващия стремеж на децата за изучаване на околния свят, нервите и търпението на родителите биват често подлагани на изпитание. Децата имат нужда от достатъчно движение и възможност да изпробват нещата. Опитайте се да ги разберете и винаги приемайте сериозно техните нужди и чувства. Никога не се присмивайте на детето и никога не влагайте ирония, когато разговаряте с него. Използвайте Аз-формата, когато искате да му съобщите нещо. Разговаряйте спокойно и естествено с детето, не го унижавайте. Бъдете пример за него, като проявявате внимание към събеседника си. Хвалете ежедневно детето, когато то заслужава. Предлагайте му съвместни игри, с което ще увеличите приятните мигове, прекарани заедно.

 

Как да реагираме, когато детето се инати?

Вашето дете има право да изпитва както позитивни чувства, така и негативни – гняв и тъга. Не се опитвайте да ги потискате само защото те са неприятни за Вас. Бъдете с него и в тъгата му. Разрешете му да се ядосва. Възпирането на отрицателните чувства води до внезапни изблици на гняв. Те възникват обикновено, когато плановете на децата бъдат осуетени и им бъде забранено или отказано тяхно силно желание.

Пример: В супермаркета едно 3-годишно дете иска да има съблазнителните бонбони, изложени на касата. Майката отказва това желание на детето с обяснението, че вкъщи имат достатъчно бонбони. Детето възприема ограничението като масивна фрустрация и е естествено след нея да последва силен гняв, при което то започва да плаче ида се търкаля по пода.

Понякога при такива ситуации родителите започват да викат на децата си или да ги бият. Опитват се да потушат детската агресия с още по-силна насрещна агресия. От това обаче детският гняв не изчезва, а напротив – засилва се. Децата, които по природа са стеснителни и свити, биват силно изплашени от агресивната реакция на родителите си и е възможно да бъде потиснато тяхното личностно развитие. Друга възможна реакция на родителите би могла да бъде отстъпване пред желанието на детето. Те се стараят да задоволят прищявките му колкото е възможно по- скоро. Прекратяват веднага забраната, която са наложили преди малко, с което спират гнева на детето. То се научава, че със силния си протест има успех. Това поведение се засилва все повече с времето и се проявява все по-често. А родителите се превръщат в роби на децата си. Те получават непрекъснато негодувание и злоба от тях, при което се стига до положение, когато децата започват да се държат постоянно негативно.

Други родители пък е възможно да реагират на такава ситуация, като я игнорират, т.е. държат се, като че ли нищо не се е случило. Това също не е решение на проблема. При подобна реакция е възможно децата да изгубят вяра в себе си, тъй като в своя гняв те не са приемани на сериозно от родителите си. Възможно е да последва засилена агресия от страна на детето, насочена към него самото: смущения в храненето, самонараняване, употреба на дрога по-късно.

Правилната реакция на родителите в подобна ситуация е да изтърпят детския гняв на детето си. Вземете детето с любов на ръце и го оставете да излее гнева си без упреци от Ваша страна. Важно е да разберете, че ядовитият изблик е израз на безсилието му да се наложи. Кажете на детето, че то има право да се ядосва, но му кажете също така, че Вие няма да отстъпите в решението си. Дръжте детето в прегръдката си, докато то се наплаче и успокои върху гърдите Ви. Едва тогава му кажете, че го обичате и му обяснете още веднъж причината за Вашето решение, дори и да си мислите, че то няма да разбере речево основанието Ви. В случай че гневът на детето стане неудържим и то започне да Ви удря, хванете малките ръчички и му заявете категорично: “Имаш право да се ядосваш, но няма да разреша да ме удряш. Аз също вече се ядосвам. Мило си ми, но сега ще те държа здраво, докато се успокоиш.“

 

Как да реагираме, когато детето ни проявява агресия към другите деца?

Заемете страната на жертвата.

Пример: 3-годишно дете е постъпило скоро в детската градина. Както си играе спокойно, изведнъж удря с едно кубче по главата друго дете и му взема автомобилчето. Майката, която междувременно е дошла да вземе детето си от градина, става свидетел на случката и се намесва. Тя прикляква до сина си. Поглежда го. Хваща здраво ръцете му и строго казва: „ Нямаш право да удряш другите деца! И не трябва да им вземаш играчките!“. Тя го оставя в единия край на стаята, отива при удареното дете и го взема на ръце, за да го успокои. Нейният собствен син е стъписан, той също се натъжава и започва да плаче. Отива при своята майка. Едва след като успокоява другото дете, майката взема своето на ръце и сега успокоява и него. Накрая тя му обяснява защо той не трябва да удря другите деца.

В този пример майката установява контакт с детето си – телесен, с поглед и с думи, като му съобщава ясен текст. Тя лишава от внимание своя син и се солидаризира с жертвата като логично следствие. Синът осъзнава, че със своето поведение е ядосал майка си и трябва да върне играчката на другото дете, т.е. той преживява агресивното си поведение като неуспех. След като пострадалото дете е успокоено, идва ред да бъде успокоен и синът в нуждата му от майчино внимание. Майката не е злопаметна и обяснява на сина си своята реакция. По този начин у него не възникват нови агресивни импулси към жертвата или към майката. Използвайте този модел на реагиране, ако Вашето дете е в подобна ситуация.

 

Възпитание през четвъртата, петата и шестата година

Какво правим, ако детето използва насилие в играта?

Ако детето използва агресия в играта си, например бие плюшеното мече, връзва куклите и др., го оставете да изрази тези си чувства. Сигурно има някакво обяснение, за да включи то насилие в играта си. Зад това би могло да се крие подражание на околните. Детето може да е станало свидетел на агресия между родителите, може да е видяло такива сцени по телевизията или да се е повлияло от сбиване между негови другарчета. Опитайте се да разберете какво е провокирало поведението му. Поговорете с него за причините за тази агресия, без да отправяте упреци. Избягвайте да купувате на детето си играчки оръжия: саби, щитове, пистолети, гранати и др. С тях детето неизбежно се включва в агресивни игри. Обяснете му, че не одобрявате играта с играчки, с които макар и на ужким се убиват, раняват или изтезават хора.

 

Трябва ли да използваме наказанието като средство за възпитание?

Наказанието принадлежи от стари времена към възпитателните методи. Това обаче не означава, че те винаги са добри средства и протичат безпроблемно. Напротив, като начин за възпитание наказанието е извънредно комплицирано и рисковано, защото може да се допуснат много грешки. Все пак има ситуации, в които само едно неприятно преживяване от страна на детето може да го накара да осъзнае поведението си. Тогава се питаме какво да бъде наказанието. От една страна, то не трябва да бъде твърде тежко, за да не доведе до страх, бягство и гняв. От друга страна, трябва да бъде достатъчно строго, за да се възприеме като неприятно преживяване, иначе няма да подейства. Важно е да последва непосредствено след неправилното поведение на детето, за да може то да усети връзката между държанието си и наказанието и да се осъществява по възможност всеки път, когато има ясен повод за това. Грешките са предварително програмирани, ако наказанието е наложено вследствие на родителски гняв, тъй като в такива ситуации съзнанието е обременено. Телесното наказание винаги е неправилно, тъй като води само до вреда, никога – до облаги. Боят може да принуди детето да се въздържа от нежелателна проява, но то ще направи това не защото е осъзнало постъпката си, а от страх и с цената на унижението. Деца, които постоянно са подложени на телесни наказания, нерядко бягат от дома си и посягат към дрога. Друга възможна последица е, че у битите покълва омраза и гняв срещу биещите, която те изливат върху други, по-слаби хора. Ругаенето и унижението също могат да доведат до нежелани последици.

В случаи, когато детето проявява прекомерна агресивност: крещи, удря, рита, използвайте метода “дистанциране”. Дистанцирането е наказание, чиито предимства са, че не се прилага физическа сила и не се използва словесна атака. При тази форма детето за кратко време бива извадено от конфликтната ситуация. От една страна, за него тази изолация е’ неприятна, а от друга страна – то има възможност да се успокои. В същото време и родителите успяват да излязат от състояние на афект, който би ги подтикнал към телесно наказание. Ето как трябва да протече дистанцирането. Хванете детето за ръка и го отведете в неговата стая. Оставете го на леглото и му кажете: “Тук ще стоиш, докато се успокоиш. Тогава ще дойда отново да те взема.”. Излезте от стаята. Може да затворите вратата (но без да я заключвате), с което ще отделите детето от конфликтната ситуация. По време на дистанцирането то не трябва да изпитва страх, стаята не трябва да е затъмнена. Изолацията не бива да се провежда в непозната обстановка. Ако детето напусне стаята по време на наказанието, дистанцирането трябва да започне отначало. То не трябва да продължава по-дълго от две минути за всяка от годинките на детето, т.е. не повече от десет минути за едно 5-годишно дете. След дистанцирането следва помирение: “Колко хубаво, че успя съвсем самичък да се успокоиш. Ела сега да ти разкажа приказка за лека нощ.”.

 

Какво да правим, когато се карат братя и сестри?

При разправии между братя и сестри е добре родителите да не вземат страна и да не се намесват в кавгата. Кажете “Сигурен съм, че сами можете да разрешите спора помежду си, аз няма да участвам” и напуснете стаята. Този начин на действие предприемайте обаче само ако прецените, че няма опасност от нараняване на децата и никое от тях не е развило стремеж за насилие към другото. В противен случай разделете децата (по метода на дистанцирането) и когато те се успокоят, ги съберете на семеен съвет. Не влизайте в ролята на следовател, а дайте възможност на всяко от тях да сподели своята гледна точка. Не защитавайте никого. Предложете да си разменят ролите, т.е. всяко от децата да си представи, че е на мястото на другото дете. Биха могли да си разменят дрехите и да разиграят театрална пиеска, на която вие сте публика. Може би в играта децата сами ще разберат грешките си, ще им бъде забавно и атмосферата ще се разведри. Може би ще си извадят и поука. Поискайте да ви я кажат. Едва сега изкажете Вашето становище, т.е. как бихте постъпили Вие на мястото им.

 

Възпитание през седмата година

Какви опасности се крият в тази възраст?

Всичко написано дотук важи, разбира се, и за този период от живота на детето. Сега изкуството на родителите се състои в това да дадат малко повече свобода на детето си, без да го изпускат от очи. Тази опасност сега е по-голяма, тъй като детето излиза по-често от къщи, тръгва на училище, разговаря повече с приятели и по-малко с мама и татко. Контактите с родителите често са само сутрин, на обед и вечер. Ето защо е много важно през това оскъдно време родителите да отделят максимално внимание на децата си. В тази възраст децата се ориентират към нови приятелства и включване в групи от връстници. Възможни са и запознанства с опасни непознати. За да не загубите контакта с Вашето дете, поддържайте една позитивна семейна атмосфера. Опитвайте се да го разбирате и да говорите с него. Всеки ден питайте Вашето дете какво е преживяло, какво го радва, какво го ядосва или натъжава, какви са отношенията му със съучениците, с кого си играе и дали има проблеми с организирането на свободното си време. Разбира се, разговорът трябва да е непринуден, а не да сипете въпроси като на разпит.

 

Правилно ли е да съветваме децата “Щом те бият, бий и ти”?

Пример: Едно 7-годишно дете е най-дребното в класа си. Негови съученици го закачат и постоянно му се присмиват, блъскат го, случва се на няколко пъти да го „арестуват” в един изкопан трап, дори го заплашват, че ако отказва да изпълнява техните нареждания, те ще измислят още по-лоши игри с него. Майка му забелязва неговото потиснато настроение и страх, но на въпросите и то отговаря с мълчание. Един ден детето преживява толкова силен стрес, че повече не може да мълчи и разказва всичко на майка си. Родителите му съобщават това на учителката. Тази тема бива обсъдена пред целия клас и на извършителите ясно е казано, че тези действия са недопустими. Следва разговор с агресивните деца и техните родители, а също и общ разговор между родителите на извършителите и на жертвата в присъствието на учителя. Малкият ученик бива окуражен, ако в бъдеще му се случи нещо подобно, да каже ясно и силно „Не! Оставете ме на мира!”, да протегне ръце напред към нападателите и решително да ги избута настрани, без самият той да използва насилие, след което незабавно да сподели това с учителя си.

Учителите и възпитателите трябва в подобни ситуации да покажат ясно, че не одобряват насилието. Жертвата трябва да бъде поощрена да се защитава с думи и с тялото си, без да удря насилниците. Не учете децата да отвръщат на насилието с насилие. Това възпитава агресия у тях. Изучаването на бойни спортове би вдъхнало увереност на децата при самозащита, а така също би развило у тях дисциплина и почтеност. Те трябва да бъдат поощрявани да търсят помощта на възрастните. Да им се обясни, че това не е доносничество, а е основно право на всеки заплашен от насилие. Горният пример показва колко важно е доверието и откритостта между деца и родители. Чрез решителна намеса на възрастните жертвата може да бъде избавена от страданието, без да бъде въвлечена в саморазправа със сила.

 

Ако детето е причинил умишлена щета, какво е правилното решение?

Ако Вашето дете е повредило или откраднало нещо, ако е предизвикало неприятности на други хора, не го притискайте с въпроса “защо”. На въпроса “Защо си направил това?” детето почти никога не отговаря. По-добре се опитайте да изясните как се е развила проблемната ситуация. Може например да кажете: “Разкажи ми какво всъщност се случи.” (Психолозите препоръчват въпроси с К: Какво? Къде? Как? Кога? Колко?) Заедно обсъдете също как биха могли нещата да се поправят. Ако детето е повредило злонамерено нещо, то трябва със свои собствени усилия и труд да възстанови щетите или да бъде съпричастно и да помага при възстановяването им. Проведете този разговор с делови тон, без в него да звучат постоянни нервни нотки. В противен случай детето ще се почувства отхвърлено. Вие трябва ясно да му кажете, че не одобрявате неговото поведение. Опитайте се също така да разберете защо Вашето дете е предприело тази насилствена стъпка. Може би то има нужда от повече внимание, от усещане за успех, от повече похвали, признание, от повече напътствия и контрол.

 

Източник: Arabella Kindergarten

 

Вашият коментар