Отношението на малките към парите е проекция на финансовото поведение на големите: ако родителите не умеят прагматично да управляват семейния бюджет, и порасналото дете няма да може да направи трезва преценка на приходите и разходите си, няма да има спестявания и няма да знае как да си поставя дългосрочни финансови цели.
Първи урок: Научете се да казвате „Не!” и на себе си
Естествено е първите „финансови” разговори да дойдат, когато малкото започне да иска да му се купуват разни неща. То още не знае откъде идват парите и добива първите си впечатления за съществуването им от разговорите за заплатата и за разходите вкъщи. В ранна възраст то няма ясна представа нито от семейните финансови затруднения, нито от играчките или сладкишите, които са му нужни и достатъчни.
Научете се да казвате „Не”, когато преценявате, че покупката на исканото от детето не е нито по възможностите ви, нито е насъщна за растежа и възпитанието му. Поставените отрано граници на желаното и възможното не означават, че не обичате детето си: напротив, вие създавате правила, които ще са му полезни в живота на зрял човек. Не забравяйте, че вие сте моделът, който то ще следва и копира: ако сте несръчни, разпилени и лоши стопани на парите си, не очаквайте то да се развие в друга посока. Ако вие живеете без финансов план и я карате от днес за утре, ако си купувате импулсивно ненужни неща, а после не можете да си покриете вноските по кредита или фактурата за телефона, не сте най-добрият пример за детето си. То ще се губи в дебрите на неоправените сметки също като вас и няма да има по-сигурно финансово бъдеще.
Втори урок: Първи стъпки във финансите
Първото мнение на двегодишните е, че паричките идват от джоба или чантата. При 5-годишните вече излиза наблюдението, че парите падат от банкомата, но всички са единни в едно – че служат само за купуване на играчки, сладкиши и за забавления.
Първото съприкосновение с парите е, когато детето е изпратено в близкия магазин за дребни покупки. То тръгва с хартиени левчета, а след като плати, ще трябва да си преброи рестото от монети. За да го улесните, подарете му портмоне и го пуснете само, след като поне няколко пъти е присъствало на пазаруване с вас. Научете го да помоли любезно за касова бележка, с която да ви отчете рестото. Така ще свикне отрано с правилата.Грешно е разбирането, че при малки доходи няма какво толкова за обясняване. Детето трябва да е наясно от ранна възраст, че паричките не растат по клоните и не са даденост нито за него, нито за родителите. За да го дисциплинирате финансово, не вземайте от спестените му парички назаем. Така ще го научите да разчита на другите като на финансови източници и когато порасне, няма да се притеснява да ви иска пари назаем. Обяснявайте, че финансовата зависимост от родителите е временна и докато е малко, има нужда не само от играчки, но и от инвестиции в образованието например.
Помощници във финансовото ограмотяване извън учебната програма могат да бъдат програмите на детските компютри, многобройните сайтове за финансови съвети в мрежата и дори добрата стара игра „Монополи”. Заедно с изграждането на ценностната система и позитивен стремеж към труд и развитие малките трябва да се учат на грижливо отношение и към парите.Поотрасналото дете може да бъде въвлечено в разпределянето на прихода на семейството за комуналните и други необходими разходи: наем, погасителни вноски по кредити, храна, дрехи и обувки, застраховки. Така отрано ще му се изясни картината на паричния поток, ще има представа с колко живее семейството и няма да има почва за нереалистични желания.
Когато не можете да отговорите конкретно на въпросите за парите, заедно учете финансови термини, разглеждайте оферти на банки, застрахователни дружества и сайтове за колективно пазаруване, разговаряйте и се обучавайте заедно на най-важните стъпки: как се печелят парите, как се разпределят и харчат според нуждите на семейството, как се спестяват и инвестират. Липсата на базисна финансова култура, както и на разбиране за пестене и инвестиране, ще създаде финансов неудачник, какъвто никой не иска да бъде.
Трети урок: Критично към търговската реклама
„Децата ми не искат да ядат друго, освен това, което подскача и се криви на екрана”, казва една моя приятелка. Едва двегодишни децата започват да възприемат телевизионните клипове и да се тръшкат за играчките или лакомствата, които им се предлагат. Те са подложени на непрекъснат натиск и от търговската реклама във всеки супермаркет и най-лесното е да се пуснат по течението на безкритичното консуматорство. Другите деца, особено тези с по-големи финансови възможности, също подклаждат стремежа към прекомерното имане с модните си и красиви вещи. Всички са експерти в харченето, но как се изкарват парите и колко усилия струва това остава една голяма неизвестна.
Обяснявайте на детето си, че „няма безплатен обяд”: когато купуваме рекламираната стока, ние плащаме и „подаръка” към нея; че рекламата често пъти преувеличава качествата на продукта – играчките в действителност са много дребни, стикерите се повтарят до безкрайност, дори самото лакомство невинаги е с полезни за здравето съставки. Като се научи на критичност към нещата, които се предлагат, детето ще разбере, че не е нужно да харчи всичките си джобни за талисмани, съпътстващи сериала или играта.
Четвърти урок: Спестявайте за образование, почивка или големи покупки
Когато получава левчета за коледното сурвакане или паричен подарък за рождения ден, детето веднага ще измисли как да „намести” парите за първата желана играчка. Тук е мястото на урока за спестените пари: всеки финансист ще ви каже, че колкото и малки да са доходите ви, трябва да отделяте по нещо „за черни дни” или непредвидени разходи, дори това да са десет лева на месец. Доброто образование или новото колело също изискват предварително планиране и подготовка. Откриването на спестовен влог на името на детето, където да спестявате редовно, ще бъде една инвестиция за бъдещето му, а доброто образование е гаранция за добра работа и заплащане, когато порасне.
Ако не сте го правили досега, започнете да си водите дневник на приходите и разходите на семейството. Ще лъснат много скрити пробойни от наглед дребни разходи, които, събрани заедно, са значима месечна сума. Започнете превъзпитанието от себе си и осъзнайте, че вещите не са основен източник на удовлетворение и радост, нито могат да ви реабилитират за дългите отсъствия или лошото отношение към малкото.
Източник: В-к Животът Днес, бр. 184
Автор: Бойка ВЕЛИНОВА